Прегърнах Мрака
и попаднах в бездната
тя ме посрещна с целувка
тъмнината ме дебнеше
таеше разплата
търсих от светлината милувка.
От страховете
въже си изплетох
метнах го горе в небето
клетви неверни
без думи изрекох
с двете си длани
изтръгнах Сърцето.
Сърцето си дадох
Любов да получа
Грехът ми я грабна
какво ли и стори
с чувствата стрелям
където улуча
след мен лешояди
Съвестта ми ги гони.
Юни,2016г
Варна,Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
