29.06.2016 г., 6:29  

Аз ли?

580 1 8

Прегърнах Мрака

            и попаднах в бездната

тя ме посрещна с целувка

            тъмнината ме дебнеше

таеше разплата

            търсих от светлината милувка.

 

От страховете

            въже си изплетох

метнах го горе в небето

            клетви неверни

без думи изрекох

            с двете си длани

изтръгнах Сърцето.

 

            Сърцето си дадох

Любов да получа

            Грехът ми я грабна

какво ли и стори

            с чувствата стрелям

където улуча

            след мен лешояди

Съвестта ми ги гони.

 

Юни,2016г

Варна,Гавраил

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много отличителен стил на писане имаш, Гавраил! Прочетох с повишен интерес... Поздрав!
  • Перфектна изработка - пипнати детайли. Замисъл, оставящ отзвук в мислите на читателя. Образи, изпълващи въображението!
  • Владимир,Лили,Кети,Гаврил,Габи с интерес прочетох всеки ваш коментар.Благодаря ви за оценките.Значат много за мен.
    Желая ви слънчеви почивни дни!
  • Много хубаво стихотворение!
  • Като разходка в царството на Хадес! Мрачна картина, но щрихите впечатляват; поздрави!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...