Аз мога цяла нощ да се взирам във луната

и да оплаквам птиците безкрили.

Аз мога тъжнолика да посрещам и зората

и да мечтая за небесни пеперуди.

Аз мога без да спя да сънувам твоя лик

и да създавам мечти несподелени.

Аз мога да си те представям като безкраен романтик

и да те обичам в реалностите изменени.

Аз мога да ти посвещавам всяка мисъл, всеки спомен,

всяка усмивка, щом погледнеш към мен.

Аз мога да те имам в ума ми неуморен

и само там да си перфектния за мен.

Аз мога да те жадувам,

да те обичам,

да те мечтая...

но за някои неща са нужни двама.

[    А, ах, как искам да прегърна те,

да впия устни в твоите.

И колкото повече

сънувам го,

желая го,

толкова повече

обичам те,

нямам те,

далече си,

безразличен си.   ]