17 dic 2008, 21:40

"... аз на дланта си пазя твоята линия”

  Poesía
830 0 2
 

 http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=142592#comments

 

 

"... аз на дланта си пазя твоята линия"

 

татуирана навеки

като пътепоказател,

по който вечер

се прибирам празна

в изгубения свят

на извратен ваятел...

 

загърната в отблясъци

от сламено

завивам погледа ти с

пареща безбрежност,

прикривам в пазвата си

пясъчните замъци

на младостта,

отвяна безметежно...

 

и връщам се по нея

в утрото на тишината...

 

отдавна

някой е сломил крилата.

 

 

17.12.08

Пловдив

 

                               ... по песента "Крила" на Леонтина

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • натъжи ме...
    и това връщане по нея...в утрото на тишината...
    хубаво казано и написано...с обич, Бехрин.
  • Спомените не са крила, но чертите им остават...
    Обичам да те чета, Бети!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...