http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=142592#comments
"... аз на дланта си пазя твоята линия"
татуирана навеки
като пътепоказател,
по който вечер
се прибирам празна
в изгубения свят
на извратен ваятел...
загърната в отблясъци
от сламено
завивам погледа ти с
пареща безбрежност,
прикривам в пазвата си
пясъчните замъци
на младостта,
отвяна безметежно...
и връщам се по нея
в утрото на тишината...
отдавна
някой е сломил крилата.
17.12.08
Пловдив
... по песента "Крила" на Леонтина
© Бехрин Все права защищены
и това връщане по нея...в утрото на тишината...
хубаво казано и написано...с обич, Бехрин.