Dec 17, 2008, 9:40 PM

"... аз на дланта си пазя твоята линия”

  Poetry
836 0 2
 

 http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=142592#comments

 

 

"... аз на дланта си пазя твоята линия"

 

татуирана навеки

като пътепоказател,

по който вечер

се прибирам празна

в изгубения свят

на извратен ваятел...

 

загърната в отблясъци

от сламено

завивам погледа ти с

пареща безбрежност,

прикривам в пазвата си

пясъчните замъци

на младостта,

отвяна безметежно...

 

и връщам се по нея

в утрото на тишината...

 

отдавна

някой е сломил крилата.

 

 

17.12.08

Пловдив

 

                               ... по песента "Крила" на Леонтина

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • натъжи ме...
    и това връщане по нея...в утрото на тишината...
    хубаво казано и написано...с обич, Бехрин.
  • Спомените не са крила, но чертите им остават...
    Обичам да те чета, Бети!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...