17.12.2008 г., 21:40

"... аз на дланта си пазя твоята линия”

832 0 2
 

 http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=142592#comments

 

 

"... аз на дланта си пазя твоята линия"

 

татуирана навеки

като пътепоказател,

по който вечер

се прибирам празна

в изгубения свят

на извратен ваятел...

 

загърната в отблясъци

от сламено

завивам погледа ти с

пареща безбрежност,

прикривам в пазвата си

пясъчните замъци

на младостта,

отвяна безметежно...

 

и връщам се по нея

в утрото на тишината...

 

отдавна

някой е сломил крилата.

 

 

17.12.08

Пловдив

 

                               ... по песента "Крила" на Леонтина

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • натъжи ме...
    и това връщане по нея...в утрото на тишината...
    хубаво казано и написано...с обич, Бехрин.
  • Спомените не са крила, но чертите им остават...
    Обичам да те чета, Бети!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...