16 dic 2010, 14:19  

Нелепа е всяка утеха

  Poesía » Otra
1.7K 0 28

 

Влошава се бързо – със дни, с часове.
Безсилно е всяко лечение.
И в този наш славен технически век
от Бога пак молим спасение.

Но как да отида, какво да ѝ кажа? –
Нелепа е всяка утеха.
В такива минути кое ли е важно?
(Заглъхва въпросът без ехо.)

Какво ли е важно изобщо в живота,
щом може такъв да е краят?
Навярно – да минеш през всички голготи
със мисъл, че те са ти Раят.

Това е човекът – създаден да страда,
да храни наивна надежда,
че някъде има и Божия правда,
където Смъртта го отвежда.     

 


 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не знам, Ивайло.


    Откакто те срещнах по страниците на сайтовете, аз нескрито разговарям с Лирическия в твоята поезия.
    Понякога съм съгласна с него, понякога - възхитена до възторг, друг път - разочарована.
    Но винаги, винаги искрена.

    Благодаря ти пак и пак - за вдъхновението, което събуждат в мен твоите думи; за това, че се отбиваш, за да ми кажеш нещо; за благородството, че ми позволяваш да пиша по някои твои мотиви.

    Пожелавам ти най-невероятната Коледа!
  • А може ли човек да не ти се възхити, Ели...
  • Радвам се, Роси.
    Поздрав!
  • Поздрав, Ели! Стихотворението ми хареса!
  • Само оригинала наизусти, Галя.
    Отговорът не е стойностен стих. И не смятам да превръщам това в практика.

    Благодаря за възторжения възклик.
    И на теб, Плами!

    Сбъднати и радостни дни - за вас!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...