16 дек. 2010 г., 14:19  

Нелепа е всяка утеха

1.7K 0 28

 

Влошава се бързо – със дни, с часове.
Безсилно е всяко лечение.
И в този наш славен технически век
от Бога пак молим спасение.

Но как да отида, какво да ѝ кажа? –
Нелепа е всяка утеха.
В такива минути кое ли е важно?
(Заглъхва въпросът без ехо.)

Какво ли е важно изобщо в живота,
щом може такъв да е краят?
Навярно – да минеш през всички голготи
със мисъл, че те са ти Раят.

Това е човекът – създаден да страда,
да храни наивна надежда,
че някъде има и Божия правда,
където Смъртта го отвежда.     

 


 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не знам, Ивайло.


    Откакто те срещнах по страниците на сайтовете, аз нескрито разговарям с Лирическия в твоята поезия.
    Понякога съм съгласна с него, понякога - възхитена до възторг, друг път - разочарована.
    Но винаги, винаги искрена.

    Благодаря ти пак и пак - за вдъхновението, което събуждат в мен твоите думи; за това, че се отбиваш, за да ми кажеш нещо; за благородството, че ми позволяваш да пиша по някои твои мотиви.

    Пожелавам ти най-невероятната Коледа!
  • А може ли човек да не ти се възхити, Ели...
  • Радвам се, Роси.
    Поздрав!
  • Поздрав, Ели! Стихотворението ми хареса!
  • Само оригинала наизусти, Галя.
    Отговорът не е стойностен стих. И не смятам да превръщам това в практика.

    Благодаря за възторжения възклик.
    И на теб, Плами!

    Сбъднати и радостни дни - за вас!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...