16.12.2010 г., 14:19  

Нелепа е всяка утеха

1.7K 0 28

 

Влошава се бързо – със дни, с часове.
Безсилно е всяко лечение.
И в този наш славен технически век
от Бога пак молим спасение.

Но как да отида, какво да ѝ кажа? –
Нелепа е всяка утеха.
В такива минути кое ли е важно?
(Заглъхва въпросът без ехо.)

Какво ли е важно изобщо в живота,
щом може такъв да е краят?
Навярно – да минеш през всички голготи
със мисъл, че те са ти Раят.

Това е човекът – създаден да страда,
да храни наивна надежда,
че някъде има и Божия правда,
където Смъртта го отвежда.     

 


 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не знам, Ивайло.


    Откакто те срещнах по страниците на сайтовете, аз нескрито разговарям с Лирическия в твоята поезия.
    Понякога съм съгласна с него, понякога - възхитена до възторг, друг път - разочарована.
    Но винаги, винаги искрена.

    Благодаря ти пак и пак - за вдъхновението, което събуждат в мен твоите думи; за това, че се отбиваш, за да ми кажеш нещо; за благородството, че ми позволяваш да пиша по някои твои мотиви.

    Пожелавам ти най-невероятната Коледа!
  • А може ли човек да не ти се възхити, Ели...
  • Радвам се, Роси.
    Поздрав!
  • Поздрав, Ели! Стихотворението ми хареса!
  • Само оригинала наизусти, Галя.
    Отговорът не е стойностен стих. И не смятам да превръщам това в практика.

    Благодаря за възторжения възклик.
    И на теб, Плами!

    Сбъднати и радостни дни - за вас!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...