16.12.2010 г., 14:19  

Нелепа е всяка утеха

1.7K 0 28

 

Влошава се бързо – със дни, с часове.
Безсилно е всяко лечение.
И в този наш славен технически век
от Бога пак молим спасение.

Но как да отида, какво да ѝ кажа? –
Нелепа е всяка утеха.
В такива минути кое ли е важно?
(Заглъхва въпросът без ехо.)

Какво ли е важно изобщо в живота,
щом може такъв да е краят?
Навярно – да минеш през всички голготи
със мисъл, че те са ти Раят.

Това е човекът – създаден да страда,
да храни наивна надежда,
че някъде има и Божия правда,
където Смъртта го отвежда.     

 


 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не знам, Ивайло.


    Откакто те срещнах по страниците на сайтовете, аз нескрито разговарям с Лирическия в твоята поезия.
    Понякога съм съгласна с него, понякога - възхитена до възторг, друг път - разочарована.
    Но винаги, винаги искрена.

    Благодаря ти пак и пак - за вдъхновението, което събуждат в мен твоите думи; за това, че се отбиваш, за да ми кажеш нещо; за благородството, че ми позволяваш да пиша по някои твои мотиви.

    Пожелавам ти най-невероятната Коледа!
  • А може ли човек да не ти се възхити, Ели...
  • Радвам се, Роси.
    Поздрав!
  • Поздрав, Ели! Стихотворението ми хареса!
  • Само оригинала наизусти, Галя.
    Отговорът не е стойностен стих. И не смятам да превръщам това в практика.

    Благодаря за възторжения възклик.
    И на теб, Плами!

    Сбъднати и радостни дни - за вас!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...