Аз, несъвършената
Знам, ти си съвършеният... За мене.
За много други - просто непознат.
Пребродих настоящето си време,
за бъдещето не помислих... Не посмях.
От тялото ти лъха на целувки
и морски бриз, по нощите пиян.
Ръцете ти - изгарящи прегръдки
са моето желание за грях.
И знам, че съвършените ти устни
харесват тялото ми, неговия вкус.
А в летните извивки на душата ти
аз, несъвършената, танцувам блус.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados
