Аз, несъвършената
Знам, ти си съвършеният... За мене.
За много други - просто непознат.
Пребродих настоящето си време,
за бъдещето не помислих... Не посмях.
От тялото ти лъха на целувки
и морски бриз, по нощите пиян.
Ръцете ти - изгарящи прегръдки
са моето желание за грях.
И знам, че съвършените ти устни
харесват тялото ми, неговия вкус.
А в летните извивки на душата ти
аз, несъвършената, танцувам блус.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геновева Симеонова Все права защищены
