Аз пазя детството във мен
Забравих или не исках да си спомня...
Изгубих или не пожелах да го открия
парченцето от мен, което
отвежда ме далеч - във мойто детство.
Когато смеех се безгрижно
и пеех песни от зори,
когато всичко бе тъй лесно постижимо
и щом желаех, имах всичките звезди.
И имах слънцето, луната
и птичи полет над море,
и имах порива в душата
и даже собствени криле...
Отдавна беше, но си спомних -
аз своето парченце още пазя,
дълбоко във сърцето го зарових,
за да ме предпази от омраза.
И ако някой нарани ме,
почувствам ли се много зле
да взема част от своето имане
и пак да литна с детските криле.
Да стигна пак звездите и луната,
да съм далеч от хорска глъч,
да преоткрия добрината,
да се огледам в слънчев лъч.
И отново преродена
да се завърна в утрешния ден.
От доза детство озарена
да пазя детството във мен.
Изгубих или не пожелах да го открия
парченцето от мен, което
отвежда ме далеч - във мойто детство.
Когато смеех се безгрижно
и пеех песни от зори,
когато всичко бе тъй лесно постижимо
и щом желаех, имах всичките звезди.
И имах слънцето, луната
и птичи полет над море,
и имах порива в душата
и даже собствени криле...
Отдавна беше, но си спомних -
аз своето парченце още пазя,
дълбоко във сърцето го зарових,
за да ме предпази от омраза.
И ако някой нарани ме,
почувствам ли се много зле
да взема част от своето имане
и пак да литна с детските криле.
Да стигна пак звездите и луната,
да съм далеч от хорска глъч,
да преоткрия добрината,
да се огледам в слънчев лъч.
И отново преродена
да се завърна в утрешния ден.
От доза детство озарена
да пазя детството във мен.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мими Иванова Todos los derechos reservados
