18 mar 2004, 19:38

Аз пиша пак

  Poesía
1.9K 1 4
Аз пиша пак
за теб...
Отново...
Неочаквано.
Безумно.
За стиховете много,
обич или пък тъга е нужно.
Но аз не мога
да напиша нито ред,
когато ме обгърне любовта
и заслепен от нежна красота,
опиянен от устните,
страстта,
забравям гордостта...

Неканен миг...
и скреж!
В гърдите болка,
в мене пустота.
Осакатен...
Измъчен...
Чужд на всички...
Потънал в живия
хоровъртеж,
с едно сърце,
разкъсано на срички,
а в мислите - копнеж.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Найден Найденов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • хареса ми
  • Опитвам се вече да чета сиховете Ви без предварителното убеждение,че са добри,мо не се получава. Наистина виждам света си през Вашите очи.
    Това плаши.
  • Хубаво е! Но... Вярно пишем само за разбитото сърце, а толкова красота блика от любовта... Обаче все забравяме да уловим този момент. Малко тъжно за самият поет...
  • Ти пишеш пак... и то добре .

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...