18 mar 2004, 19:38

Аз пиша пак

  Poesía
1.9K 1 4
Аз пиша пак
за теб...
Отново...
Неочаквано.
Безумно.
За стиховете много,
обич или пък тъга е нужно.
Но аз не мога
да напиша нито ред,
когато ме обгърне любовта
и заслепен от нежна красота,
опиянен от устните,
страстта,
забравям гордостта...

Неканен миг...
и скреж!
В гърдите болка,
в мене пустота.
Осакатен...
Измъчен...
Чужд на всички...
Потънал в живия
хоровъртеж,
с едно сърце,
разкъсано на срички,
а в мислите - копнеж.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Найден Найденов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • хареса ми
  • Опитвам се вече да чета сиховете Ви без предварителното убеждение,че са добри,мо не се получава. Наистина виждам света си през Вашите очи.
    Това плаши.
  • Хубаво е! Но... Вярно пишем само за разбитото сърце, а толкова красота блика от любовта... Обаче все забравяме да уловим този момент. Малко тъжно за самият поет...
  • Ти пишеш пак... и то добре .

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...