18.03.2004 г., 19:38 ч.

Аз пиша пак 

  Поезия
1602 1 4
Аз пиша пак
за теб...
Отново...
Неочаквано.
Безумно.
За стиховете много,
обич или пък тъга е нужно.
Но аз не мога
да напиша нито ред,
когато ме обгърне любовта
и заслепен от нежна красота,
опиянен от устните,
страстта,
забравям гордостта...

Неканен миг...
и скреж!
В гърдите болка,
в мене пустота.
Осакатен...
Измъчен...
Чужд на всички...
Потънал в живия
хоровъртеж,
с едно сърце,
разкъсано на срички,
а в мислите - копнеж.

© Найден Найденов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • хареса ми
  • Опитвам се вече да чета сиховете Ви без предварителното убеждение,че са добри,мо не се получава. Наистина виждам света си през Вашите очи.
    Това плаши.
  • Хубаво е! Но... Вярно пишем само за разбитото сърце, а толкова красота блика от любовта... Обаче все забравяме да уловим този момент. Малко тъжно за самият поет...
  • Ти пишеш пак... и то добре .
Предложения
: ??:??