18 мар. 2004 г., 19:38

Аз пиша пак

Поэзия

1.9K 1 4

Аз пиша пак
за теб...
Отново...
Неочаквано.
Безумно.
За стиховете много,
обич или пък тъга е нужно.
Но аз не мога
да напиша нито ред,
когато ме обгърне любовта
и заслепен от нежна красота,
опиянен от устните,
страстта,
забравям гордостта...

Неканен миг...
и скреж!
В гърдите болка,
в мене пустота.
Осакатен...
Измъчен...
Чужд на всички...
Потънал в живия
хоровъртеж,
с едно сърце,
разкъсано на срички,
а в мислите - копнеж.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Lanfear (Емма)

хареса ми

2004-11-27T00:36:12+02:00
AREOLA (Ареола)

Опитвам се вече да чета сиховете Ви без предварителното убеждение,че са добри,мо не се получава. Наистина виждам света си през Вашите очи.
Това плаши.

2004-05-16T23:09:39+03:00
kjano (Калин Кермов)

Хубаво е! Но... Вярно пишем само за разбитото сърце, а толкова красота блика от любовта... Обаче все забравяме да уловим този момент. Малко тъжно за самият поет...

2004-05-13T08:26:44+03:00
suffer_angelus (Иван Атанасов)

Ти пишеш пак... и то добре .

2004-03-19T13:37:23+02:00