3 jul 2010, 7:49

Аз плача

  Poesía » Otra
1.1K 0 0

Плача аз сега,
изгубен в моята тъга
заради грешките, които съм направил,
или просто сам съм си го отредил.

Спомени, изпълнени с грешки -
всички те са лоши... но човешки -
и продължавам аз да плача,
опитвайки се да разбера грешките на играча.

Под звуците на песни тъжни
аз все още плача заради спомени прокажни,
не мога повече да съществувам
в свят, който не уважавам.

И така, дойде вече смъртта,
моят последен миг от вечността,
но аз плача - навън е здрач,
дойде мигът на последения ми плач.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефан Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...