Jul 3, 2010, 7:49 AM

Аз плача

  Poetry » Other
1.1K 0 0

Плача аз сега,
изгубен в моята тъга
заради грешките, които съм направил,
или просто сам съм си го отредил.

Спомени, изпълнени с грешки -
всички те са лоши... но човешки -
и продължавам аз да плача,
опитвайки се да разбера грешките на играча.

Под звуците на песни тъжни
аз все още плача заради спомени прокажни,
не мога повече да съществувам
в свят, който не уважавам.

И така, дойде вече смъртта,
моят последен миг от вечността,
но аз плача - навън е здрач,
дойде мигът на последения ми плач.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....