Плача аз сега,
изгубен в моята тъга
заради грешките, които съм направил,
или просто сам съм си го отредил.

Спомени, изпълнени с грешки -
всички те са лоши... но човешки -
и продължавам аз да плача,
опитвайки се да разбера грешките на играча.

Под звуците на песни тъжни
аз все още плача заради спомени прокажни,
не мога повече да съществувам
в свят, който не уважавам.

И така, дойде вече смъртта,
моят последен миг от вечността,
но аз плача - навън е здрач,
дойде мигът на последения ми плач.