Аз, призракът

Аз нямам мечти,

нито минало,

нито бъдеще -

аз нямам нищо.

Аз не живея,

в мен няма живот,

нито искрица дори,

в мен всичко умря.

Аз имам костюм -

скъп и луксозен,

но от дърво

и лежи под земята.

Аз нямам нищо,

освен самотата,

която ще остане

в мен завинаги.

Аз съм душата

на самотния мървец,

която покой не намира

и вечно витае.

Аз съм призракът

излязъл от гроба,

незнайно защо,

лутайли се без посока.

Аз съм призракът,

който вечно хората плаши,

без да желае това

и винаги остава сам.

Аз съм призракът -

вечно пренебрегван

от всичко и от всички,

освен от своята сянка.

Аз съм нищото,

което във въздуха

се носи безцелно,

обречено на самота.

Аз съм душата

на мъртвеца,

която ме отбягва -

и ме ненавижда.

Аз ще страдам вечно,

дори и след края на света,

аз ще остана

и ще витая, и ще витая.