Аз нямам мечти,
нито минало,
нито бъдеще -
аз нямам нищо.
Аз не живея,
в мен няма живот,
нито искрица дори,
в мен всичко умря.
Аз имам костюм -
скъп и луксозен,
но от дърво
и лежи под земята.
Аз нямам нищо,
освен самотата,
която ще остане
в мен завинаги.
Аз съм душата
на самотния мървец,
която покой не намира
и вечно витае.
Аз съм призракът
излязъл от гроба,
незнайно защо,
лутайли се без посока.
Аз съм призракът,
който вечно хората плаши,
без да желае това
и винаги остава сам.
Аз съм призракът -
вечно пренебрегван
от всичко и от всички,
освен от своята сянка.
Аз съм нищото,
което във въздуха
се носи безцелно,
обречено на самота.
Аз съм душата
на мъртвеца,
която ме отбягва -
и ме ненавижда.
Аз ще страдам вечно,
дори и след края на света,
аз ще остана
и ще витая, и ще витая.
© Богдана Маринова Todos los derechos reservados