18 дек. 2011 г., 15:45

Аз, призракът

517 0 0

Аз нямам мечти,

нито минало,

нито бъдеще -

аз нямам нищо.

 

Аз не живея,

в мен няма живот,

нито искрица дори,

в мен всичко умря.

 

Аз имам костюм -

скъп и луксозен,

но от дърво

и лежи под земята.

 

Аз нямам нищо,

освен самотата,

която ще остане

в мен завинаги.

 

Аз съм душата

на самотния мървец,

която покой не намира

и вечно витае.

 

Аз съм призракът

излязъл от гроба,

незнайно защо,

лутайли се без посока.

 

Аз съм призракът,

който вечно хората плаши,

без да желае това

и винаги остава сам.

 

Аз съм призракът -

вечно пренебрегван

от всичко и от всички,

освен от своята сянка.

 

Аз съм нищото,

което във въздуха

се носи безцелно,

обречено на самота.

 

Аз съм душата

на мъртвеца,

която ме отбягва -

и ме ненавижда.

 

Аз ще страдам вечно,

дори и след края на света,

аз ще остана

и ще витая, и ще витая.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Богдана Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...