Dec 18, 2011, 3:45 PM

Аз, призракът

  Poetry » Other
516 0 0

Аз нямам мечти,

нито минало,

нито бъдеще -

аз нямам нищо.

 

Аз не живея,

в мен няма живот,

нито искрица дори,

в мен всичко умря.

 

Аз имам костюм -

скъп и луксозен,

но от дърво

и лежи под земята.

 

Аз нямам нищо,

освен самотата,

която ще остане

в мен завинаги.

 

Аз съм душата

на самотния мървец,

която покой не намира

и вечно витае.

 

Аз съм призракът

излязъл от гроба,

незнайно защо,

лутайли се без посока.

 

Аз съм призракът,

който вечно хората плаши,

без да желае това

и винаги остава сам.

 

Аз съм призракът -

вечно пренебрегван

от всичко и от всички,

освен от своята сянка.

 

Аз съм нищото,

което във въздуха

се носи безцелно,

обречено на самота.

 

Аз съм душата

на мъртвеца,

която ме отбягва -

и ме ненавижда.

 

Аз ще страдам вечно,

дори и след края на света,

аз ще остана

и ще витая, и ще витая.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Богдана Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...