18.12.2011 г., 15:45

Аз, призракът

515 0 0

Аз нямам мечти,

нито минало,

нито бъдеще -

аз нямам нищо.

 

Аз не живея,

в мен няма живот,

нито искрица дори,

в мен всичко умря.

 

Аз имам костюм -

скъп и луксозен,

но от дърво

и лежи под земята.

 

Аз нямам нищо,

освен самотата,

която ще остане

в мен завинаги.

 

Аз съм душата

на самотния мървец,

която покой не намира

и вечно витае.

 

Аз съм призракът

излязъл от гроба,

незнайно защо,

лутайли се без посока.

 

Аз съм призракът,

който вечно хората плаши,

без да желае това

и винаги остава сам.

 

Аз съм призракът -

вечно пренебрегван

от всичко и от всички,

освен от своята сянка.

 

Аз съм нищото,

което във въздуха

се носи безцелно,

обречено на самота.

 

Аз съм душата

на мъртвеца,

която ме отбягва -

и ме ненавижда.

 

Аз ще страдам вечно,

дори и след края на света,

аз ще остана

и ще витая, и ще витая.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Богдана Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...