Аз просто те обичам...
Премълчах те като вик стаен,
убил слуха и песента у мене...,
като стар, болезнен миг,
откраднал цялото ми време.
Предчувствах те като живот,
дошъл на този свят със спомен...
за друго време и една любов –
осъден да разпали огън!
Желах те силно, като смърт...
тиха и разумна – неизбежна!
Останала по сетива, без име и без път...
мисълта ми все във тебе се оглежда.
Сега те нося като кръст.
В очертанията твои се откривам.
Без смисъл..., без обещания..., без звук...
Аз просто... Аз просто те обичам!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Електра Todos los derechos reservados
