Аз просто те обичам...
Премълчах те като вик стаен,
убил слуха и песента у мене...,
като стар, болезнен миг,
откраднал цялото ми време.
Предчувствах те като живот,
дошъл на този свят със спомен...
за друго време и една любов –
осъден да разпали огън!
Желах те силно, като смърт...
тиха и разумна – неизбежна!
Останала по сетива, без име и без път...
мисълта ми все във тебе се оглежда.
Сега те нося като кръст.
В очертанията твои се откривам.
Без смисъл..., без обещания..., без звук...
Аз просто... Аз просто те обичам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Електра Всички права запазени
