22 oct 2017, 21:01

Аз самата съм есен 

  Poesía » Otra
1042 9 13

 

 

                                                           Всяка есен по малко умирам...
                                                           Аз самата превръщам се в есен
                                                           и душата си трудно побирам
                                                           във живота тъй тленен и тесен. 

                                                          И ми трябват неистови сили
                                                          да преживявам всеки листопад,
                                                          да се разделям с птици тъмнокрили,
                                                          да оцелявам в този кръговрат... 

                                                          Да се прощавам всеки ден по малко
                                                          със слънце, със небе, с любови...
                                                          И да се питам непрестанно още колко
                                                          надежди да загубя съм готова!

                                                          Всяка есен за мен е агония!
                                                          Малка смърт, оцветена  в златисто,
                                                          от която възкръсвам в хармония
                                                          със света... И започвам на чисто!
                                                          

© Рада Димова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??