Всяка есен по малко умирам...
Аз самата превръщам се в есен
и душата си трудно побирам
във живота тъй тленен и тесен.
И ми трябват неистови сили
да преживявам всеки листопад,
да се разделям с птици тъмнокрили,
да оцелявам в този кръговрат...
Да се прощавам всеки ден по малко
със слънце, със небе, с любови...
И да се питам непрестанно още колко
надежди да загубя съм готова! ...