Аз самата съм есен
Всяка есен по малко умирам...
Аз самата превръщам се в есен
и душата си трудно побирам
във живота тъй тленен и тесен.
И ми трябват неистови сили
да преживявам всеки листопад,
да се разделям с птици тъмнокрили,
да оцелявам в този кръговрат...
Да се прощавам всеки ден по малко
със слънце, със небе, с любови...
И да се питам непрестанно още колко
надежди да загубя съм готова!
Всяка есен за мен е агония!
Малка смърт, оцветена в златисто,
от която възкръсвам в хармония
със света... И започвам на чисто!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рада Димова Всички права запазени
