6 may 2012, 10:32

Аз съм... 

  Poesía » De amor
670 0 6


Аз съм краят на твойто начало,

ту ме няма, ту пак се прераждам

и съм сън, и съм дух, и съм тяло,

върху руините твои пак се изграждам.

 

Аз съм тихата мисъл, която те дразни,

все несигурен дали да ме опазиш,

но без мен делниците ти са празни,

неспособен мен от себе си без болка да избавиш.

 

Аз съм чужда и твоя, но една съм,

скрита в издайническите ти зеници,

и страдам, и прося, но силна и горда съм,

различиш ли ме от другите измислици.

 

Аз съм нощта на твоя ден, щом станеш,

и до края на тихия залез теб обичам,

ще успееш ли началото ми в изгрева да хванеш,

когато по вятъра любовни думи ти изричам.

 

(01.10.2011)

© Сирарпи Мирзоян Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хеей! Много благодаря на всички за коментарите, дълго време се чудех дали си правя регистрация, но определено сайтът е страхотен за споделяне на творчески мисли
  • Поздрав и от мен!
  • Здравей!Добре си ни дошла,Сирарпи!
  • Добре дошла!
    Първата строфа е много хубава!
  • "Аз съм краят на твойто начало

    ту ме няма, ту пак се прераждам

    и съм сън, и съм дух, и съм тяло

    върху руините твои пак се изграждам"
    Много ми хареса!Добро начало!Поздравявам те!
  • Накрая може би трябва да има въпросителна?
    Хубави елементи в този текст.
Propuestas
: ??:??