Аз съм...
Аз съм краят на твойто начало,
ту ме няма, ту пак се прераждам
и съм сън, и съм дух, и съм тяло,
върху руините твои пак се изграждам.
Аз съм тихата мисъл, която те дразни,
все несигурен дали да ме опазиш,
но без мен делниците ти са празни,
неспособен мен от себе си без болка да избавиш.
Аз съм чужда и твоя, но една съм,
скрита в издайническите ти зеници,
и страдам, и прося, но силна и горда съм,
различиш ли ме от другите измислици.
Аз съм нощта на твоя ден, щом станеш,
и до края на тихия залез теб обичам,
ще успееш ли началото ми в изгрева да хванеш,
когато по вятъра любовни думи ти изричам.
(01.10.2011)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сирарпи Мирзоян Всички права запазени
