13 dic 2007, 19:47

Аз съм детето... ( Не на насилието)

  Poesía
1.8K 0 8

Аз съм детето, което в чудесата вярваше,

и ръката си на всеки подаваше…

Аз съм детето, което всичко правеше,

за да може да живее спокойно като теб…

Аз съм детето, което мислеше,

че не всичко в този свят е от лед!

Аз съм детето, което всяка нощ плачеше,

защото ти го насилваше с ръце…

Аз съм детето, което падаше,

по вина на твоите грешки, в твоето сърце!

Аз съм детето, което искаше,

да може да се справи с твоята жестокост...

Аз съм детето, което викаше,

при всяка мисъл за насилието, и теб…

Аз съм детето, което умираше,

от страх, от бъдещето занапред…

Аз съм детето, което в ъгъла се криеше,

пищеше при всеки удар…

Аз съм детето, което ридаеше,           

слагаше ръце върху своята глава…

Аз съм детето, което за милост те молеше,

и чакаше напразно да се вразумиш сега…

Аз съм детето, което ТИ обиждаше,

с думи и с действия едни…

Аз съм детето, което ТИ удряше,

мъчеше до болка, оставяше го без сили…

Аз съм детето, което мечтаеше,

да оцелее в този свят несправедлив!

Аз съм дете, оставам си такова!

Ти нямаш право да ме тъпчеш!

Защото и ти си дете като мен...

Просто, нека омразата да преглътнем,

да вкусим от чудесата на днешния ден…

И нека да забравим за злото,

деца сме – невръстни, невинни..

Да повярваме в доброто,

да се откъснем от дните сиви!

 

П. П.  Не на насилието в училище... Да бъдем по-добри!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Усмивка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • МНОГО ХУБАВО НАПИСАНО НО КАТО СИ ПОМИСЛЯ ЗА ТЕЗИ ХОРА ПРОСТО НЕВЕРОЯТНА Е БОЛКАТА В ТЕХНИТЕ ОЧИ,АЗ САМАТА ИМАМ КОНТАКТ С ТАКАВ ЧОВЕК СЕГА.ПОДКРЕПЯМ ИДЕЯТА НЕ САМО ЗА УЛИЩЕ А ЗА ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ
  • Дано!
  • Даааааа, подкрепям. Браво!
  • Браво, Усмивчице!
    ,,Не на насилието в училище... Да бъдем по-добри!!!''




  • Талантливо дете!!!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...