Аз съм детето, което в чудесата вярваше,
и ръката си на всеки подаваше…
Аз съм детето, което всичко правеше,
за да може да живее спокойно като теб…
Аз съм детето, което мислеше,
че не всичко в този свят е от лед!
Аз съм детето, което всяка нощ плачеше,
защото ти го насилваше с ръце…
Аз съм детето, което падаше,
по вина на твоите грешки, в твоето сърце!
Аз съм детето, което искаше,
да може да се справи с твоята жестокост...
Аз съм детето, което викаше,
при всяка мисъл за насилието, и теб…
Аз съм детето, което умираше,
от страх, от бъдещето занапред…
Аз съм детето, което в ъгъла се криеше,
пищеше при всеки удар…
Аз съм детето, което ридаеше,
слагаше ръце върху своята глава…
Аз съм детето, което за милост те молеше,
и чакаше напразно да се вразумиш сега…
Аз съм детето, което ТИ обиждаше,
с думи и с действия едни…
Аз съм детето, което ТИ удряше,
мъчеше до болка, оставяше го без сили…
Аз съм детето, което мечтаеше,
да оцелее в този свят несправедлив!
Аз съм дете, оставам си такова!
Ти нямаш право да ме тъпчеш!
Защото и ти си дете като мен...
Просто, нека омразата да преглътнем,
да вкусим от чудесата на днешния ден…
И нека да забравим за злото,
деца сме – невръстни, невинни..
Да повярваме в доброто,
да се откъснем от дните сиви!
П. П. Не на насилието в училище... Да бъдем по-добри!!!
© Усмивка Всички права запазени