13.12.2007 г., 19:47

Аз съм детето... ( Не на насилието)

1.8K 0 8

Аз съм детето, което в чудесата вярваше,

и ръката си на всеки подаваше…

Аз съм детето, което всичко правеше,

за да може да живее спокойно като теб…

Аз съм детето, което мислеше,

че не всичко в този свят е от лед!

Аз съм детето, което всяка нощ плачеше,

защото ти го насилваше с ръце…

Аз съм детето, което падаше,

по вина на твоите грешки, в твоето сърце!

Аз съм детето, което искаше,

да може да се справи с твоята жестокост...

Аз съм детето, което викаше,

при всяка мисъл за насилието, и теб…

Аз съм детето, което умираше,

от страх, от бъдещето занапред…

Аз съм детето, което в ъгъла се криеше,

пищеше при всеки удар…

Аз съм детето, което ридаеше,           

слагаше ръце върху своята глава…

Аз съм детето, което за милост те молеше,

и чакаше напразно да се вразумиш сега…

Аз съм детето, което ТИ обиждаше,

с думи и с действия едни…

Аз съм детето, което ТИ удряше,

мъчеше до болка, оставяше го без сили…

Аз съм детето, което мечтаеше,

да оцелее в този свят несправедлив!

Аз съм дете, оставам си такова!

Ти нямаш право да ме тъпчеш!

Защото и ти си дете като мен...

Просто, нека омразата да преглътнем,

да вкусим от чудесата на днешния ден…

И нека да забравим за злото,

деца сме – невръстни, невинни..

Да повярваме в доброто,

да се откъснем от дните сиви!

 

П. П.  Не на насилието в училище... Да бъдем по-добри!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Усмивка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • МНОГО ХУБАВО НАПИСАНО НО КАТО СИ ПОМИСЛЯ ЗА ТЕЗИ ХОРА ПРОСТО НЕВЕРОЯТНА Е БОЛКАТА В ТЕХНИТЕ ОЧИ,АЗ САМАТА ИМАМ КОНТАКТ С ТАКАВ ЧОВЕК СЕГА.ПОДКРЕПЯМ ИДЕЯТА НЕ САМО ЗА УЛИЩЕ А ЗА ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ
  • Дано!
  • Даааааа, подкрепям. Браво!
  • Браво, Усмивчице!
    ,,Не на насилието в училище... Да бъдем по-добри!!!''




  • Талантливо дете!!!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....