7 dic 2022, 7:00

Аз съм и Тя

  Poesía » Otra
690 3 2

Някой някога каза, Поете

нарисувай с думите жар.

Искам с твоите семпли куплети

да не чувствам в душата печал.

 

Искам ведрост. Простор. Висините.

Искам дъх от безкрая. Пожар.

Искам тихия ромон. Горите.

Да потъвам във цвят разцъфтял. 

 

Искам прости и истински думи,

строфи медни покрити с роса,

за да мога сред тях да изгубя

всяка болка, всеки гняв и тъга 

 

Искам скрита сред дървета пътека,

горски мъх и дъждовна вода.

Всяка стъпка въздушна и лека

да напомня, че аз съм и тя.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анелия Тушкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....