7 дек. 2022 г., 07:00

Аз съм и Тя

693 3 2

Някой някога каза, Поете

нарисувай с думите жар.

Искам с твоите семпли куплети

да не чувствам в душата печал.

 

Искам ведрост. Простор. Висините.

Искам дъх от безкрая. Пожар.

Искам тихия ромон. Горите.

Да потъвам във цвят разцъфтял. 

 

Искам прости и истински думи,

строфи медни покрити с роса,

за да мога сред тях да изгубя

всяка болка, всеки гняв и тъга 

 

Искам скрита сред дървета пътека,

горски мъх и дъждовна вода.

Всяка стъпка въздушна и лека

да напомня, че аз съм и тя.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анелия Тушкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....