27 jun 2006, 10:39

АЗ СЪМ КАТОЛИК...

  Poesía
978 0 9

*    *    *

Аз съм католик, но ме е срам,

за нищетата на духовните пастири,

които калят оня Божи храм,

не съграден от камък и кумири,

 

а приютен в човешките души

и станал път към нашето спасение.

По него храчат светите отци,

засипват го с боклук и омерзение.

 

Срамувам се, че в техните сърца,

за жалост има повече агресия.

Но чудно ли е, щом като сега

да си свещеник, просто е професия.

2004 г.

Добрич

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румен Ченков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...