27.06.2006 г., 10:39

АЗ СЪМ КАТОЛИК...

974 0 9

*    *    *

Аз съм католик, но ме е срам,

за нищетата на духовните пастири,

които калят оня Божи храм,

не съграден от камък и кумири,

 

а приютен в човешките души

и станал път към нашето спасение.

По него храчат светите отци,

засипват го с боклук и омерзение.

 

Срамувам се, че в техните сърца,

за жалост има повече агресия.

Но чудно ли е, щом като сега

да си свещеник, просто е професия.

2004 г.

Добрич

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румен Ченков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...