* * *
Аз съм католик, но ме е срам,
за нищетата на духовните пастири,
които калят оня Божи храм,
не съграден от камък и кумири,
а приютен в човешките души
и станал път към нашето спасение.
По него храчат светите отци,
засипват го с боклук и омерзение.
Срамувам се, че в техните сърца,
за жалост има повече агресия.
Но чудно ли е, щом като сега
да си свещеник, просто е професия.
2004 г.
Добрич
© Румен Ченков All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
