* * *
Аз съм католик, но ме е срам,
за нищетата на духовните пастири,
които калят оня Божи храм,
не съграден от камък и кумири,
а приютен в човешките души
и станал път към нашето спасение.
По него храчат светите отци,
засипват го с боклук и омерзение.
Срамувам се, че в техните сърца,
за жалост има повече агресия.
Но чудно ли е, щом като сега
да си свещеник, просто е професия.
2004 г.
Добрич
© Румен Ченков Все права защищены