12 sept 2008, 22:53

Аз съм никоя...

911 0 5
Аз съм никоя...

Аз знам, че тя не те обича
и няма никога да бъде с теб,
а аз за теб бих дала всичко
и зная, затова си с мен...

Не ме залъгвай, че не е така,
нямаш избор, затова си с мен,
виждам как я гледаш и сега,
сякаш ангел е слязъл от синьото небе...

Сякаш всичко най-красиво
е събрано в самата нея...
Кажи ми как да съм щастлива?! -
аз съм никоя, а тя е фея...

Но за нея нищо ти не значиш,
а ти продължаваш да я боготвориш...
Не ме питай сега защо плача...
... ще свърши ли някога това, кажи?!

За тебе тя е най-прекрасна на Земята,
като недостижима звезда я обичаш,
а аз за тебе давам си душата,
но на теб ти харесва по някоя да тичаш.

Така ми се иска поне за миг да мислиш
тези неща за мен, а не за нея,
поне за миг така да ме искаш,
но аз съм никоя, а тя е фея...

28.08.2008

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радослава Михайлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви! Просто понякога в живота се случва така, като един кръговрат - ти обичаш някого, той друг човек, а другия човек трети... Няма как да няма наранени, въпроса е, че ужасно боли когато даваш, а не получаваш нищо, поне една мила дума за която толкова копнее лирическата героиня в това стихотворение! Наистина не може да бъдем никои, само най-скъпото ни същество може да ни накара да се чувстваме така, защото след като за него сме никои, какво значение има какви сме за останалите?!
  • страхотен стих!
  • Много тъжно! Докосва сърцето и душата!
  • Доста сълзи са вплетени! Поздрави!
  • Браво много ми хареса!!! радвам се че си постигнала толкова много

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...