radoslava29 (Радослава Михайлова)
279 370
12.09.2008 г., 22:53 ч.

Аз съм никоя... 

  Поезия » Любовна
769 0 5
Аз съм никоя...

Аз знам, че тя не те обича
и няма никога да бъде с теб,
а аз за теб бих дала всичко
и зная, затова си с мен...

Не ме залъгвай, че не е така,
нямаш избор, затова си с мен,
виждам как я гледаш и сега,
сякаш ангел е слязъл от синьото небе...

Сякаш всичко най-красиво
е събрано в самата нея...
Кажи ми как да съм щастлива?! -
аз съм никоя, а тя е фея...

Но за нея нищо ти не значиш,
а ти продължаваш да я боготвориш...
Не ме питай сега защо плача...
... ще свърши ли някога това, кажи?!

За тебе тя е най-прекрасна на Земята,
като недостижима звезда я обичаш,
а аз за тебе давам си душата,
но на теб ти харесва по някоя да тичаш.

Така ми се иска поне за миг да мислиш
тези неща за мен, а не за нея,
поне за миг така да ме искаш,
но аз съм никоя, а тя е фея...

28.08.2008

© Радослава Михайлова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви! Просто понякога в живота се случва така, като един кръговрат - ти обичаш някого, той друг човек, а другия човек трети... Няма как да няма наранени, въпроса е, че ужасно боли когато даваш, а не получаваш нищо, поне една мила дума за която толкова копнее лирическата героиня в това стихотворение! Наистина не може да бъдем никои, само най-скъпото ни същество може да ни накара да се чувстваме така, защото след като за него сме никои, какво значение има какви сме за останалите?!
  • страхотен стих!
  • Много тъжно! Докосва сърцето и душата!
  • Доста сълзи са вплетени! Поздрави!
  • Браво много ми хареса!!! радвам се че си постигнала толкова много
Предложения
: ??:??