12.09.2008 г., 22:53

Аз съм никоя...

913 0 5
Аз съм никоя...

Аз знам, че тя не те обича
и няма никога да бъде с теб,
а аз за теб бих дала всичко
и зная, затова си с мен...

Не ме залъгвай, че не е така,
нямаш избор, затова си с мен,
виждам как я гледаш и сега,
сякаш ангел е слязъл от синьото небе...

Сякаш всичко най-красиво
е събрано в самата нея...
Кажи ми как да съм щастлива?! -
аз съм никоя, а тя е фея...

Но за нея нищо ти не значиш,
а ти продължаваш да я боготвориш...
Не ме питай сега защо плача...
... ще свърши ли някога това, кажи?!

За тебе тя е най-прекрасна на Земята,
като недостижима звезда я обичаш,
а аз за тебе давам си душата,
но на теб ти харесва по някоя да тичаш.

Така ми се иска поне за миг да мислиш
тези неща за мен, а не за нея,
поне за миг така да ме искаш,
но аз съм никоя, а тя е фея...

28.08.2008

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослава Михайлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви! Просто понякога в живота се случва така, като един кръговрат - ти обичаш някого, той друг човек, а другия човек трети... Няма как да няма наранени, въпроса е, че ужасно боли когато даваш, а не получаваш нищо, поне една мила дума за която толкова копнее лирическата героиня в това стихотворение! Наистина не може да бъдем никои, само най-скъпото ни същество може да ни накара да се чувстваме така, защото след като за него сме никои, какво значение има какви сме за останалите?!
  • страхотен стих!
  • Много тъжно! Докосва сърцето и душата!
  • Доста сълзи са вплетени! Поздрави!
  • Браво много ми хареса!!! радвам се че си постигнала толкова много

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...