12 сент. 2008 г., 22:53

Аз съм никоя...

918 0 5
Аз съм никоя...

Аз знам, че тя не те обича
и няма никога да бъде с теб,
а аз за теб бих дала всичко
и зная, затова си с мен...

Не ме залъгвай, че не е така,
нямаш избор, затова си с мен,
виждам как я гледаш и сега,
сякаш ангел е слязъл от синьото небе...

Сякаш всичко най-красиво
е събрано в самата нея...
Кажи ми как да съм щастлива?! -
аз съм никоя, а тя е фея...

Но за нея нищо ти не значиш,
а ти продължаваш да я боготвориш...
Не ме питай сега защо плача...
... ще свърши ли някога това, кажи?!

За тебе тя е най-прекрасна на Земята,
като недостижима звезда я обичаш,
а аз за тебе давам си душата,
но на теб ти харесва по някоя да тичаш.

Така ми се иска поне за миг да мислиш
тези неща за мен, а не за нея,
поне за миг така да ме искаш,
но аз съм никоя, а тя е фея...

28.08.2008

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радослава Михайлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви! Просто понякога в живота се случва така, като един кръговрат - ти обичаш някого, той друг човек, а другия човек трети... Няма как да няма наранени, въпроса е, че ужасно боли когато даваш, а не получаваш нищо, поне една мила дума за която толкова копнее лирическата героиня в това стихотворение! Наистина не може да бъдем никои, само най-скъпото ни същество може да ни накара да се чувстваме така, защото след като за него сме никои, какво значение има какви сме за останалите?!
  • страхотен стих!
  • Много тъжно! Докосва сърцето и душата!
  • Доста сълзи са вплетени! Поздрави!
  • Браво много ми хареса!!! радвам се че си постигнала толкова много

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...