14 dic 2007, 13:45

Аз съм пламъкът на твоята съдба

1.6K 0 23

В цветната градина заведи ме,

там при нежната Любов и Красота.

На неустоимост научи ме

и ми покажи как се говори с цветя.

 

При мечтите заключи ми

мак, маргаритка и жасмин.

Очите нежно целуни ми

и погали ме с полъха любим.

 

Необятно прегърни ме,

обикни моите черти.

В сърцето си постави ме

и направи ме част от мечтите ти.

 

В моите пламъци изгаряй,

обвит в оранж и суета.

Името ми не забравяй.

Аз съм пламъкът на твоята съдба.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламена Добрева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...