14.12.2007 г., 13:45

Аз съм пламъкът на твоята съдба

1.6K 0 23

В цветната градина заведи ме,

там при нежната Любов и Красота.

На неустоимост научи ме

и ми покажи как се говори с цветя.

 

При мечтите заключи ми

мак, маргаритка и жасмин.

Очите нежно целуни ми

и погали ме с полъха любим.

 

Необятно прегърни ме,

обикни моите черти.

В сърцето си постави ме

и направи ме част от мечтите ти.

 

В моите пламъци изгаряй,

обвит в оранж и суета.

Името ми не забравяй.

Аз съм пламъкът на твоята съдба.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Добрева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...