14.12.2007 г., 13:45

Аз съм пламъкът на твоята съдба

1.6K 0 23

В цветната градина заведи ме,

там при нежната Любов и Красота.

На неустоимост научи ме

и ми покажи как се говори с цветя.

 

При мечтите заключи ми

мак, маргаритка и жасмин.

Очите нежно целуни ми

и погали ме с полъха любим.

 

Необятно прегърни ме,

обикни моите черти.

В сърцето си постави ме

и направи ме част от мечтите ти.

 

В моите пламъци изгаряй,

обвит в оранж и суета.

Името ми не забравяй.

Аз съм пламъкът на твоята съдба.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Добрева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...