14.12.2007 г., 13:45

Аз съм пламъкът на твоята съдба

1.6K 0 23

В цветната градина заведи ме,

там при нежната Любов и Красота.

На неустоимост научи ме

и ми покажи как се говори с цветя.

 

При мечтите заключи ми

мак, маргаритка и жасмин.

Очите нежно целуни ми

и погали ме с полъха любим.

 

Необятно прегърни ме,

обикни моите черти.

В сърцето си постави ме

и направи ме част от мечтите ти.

 

В моите пламъци изгаряй,

обвит в оранж и суета.

Името ми не забравяй.

Аз съм пламъкът на твоята съдба.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Добрева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....