В цветната градина заведи ме,
там при нежната Любов и Красота.
На неустоимост научи ме
и ми покажи как се говори с цветя.
При мечтите заключи ми
мак, маргаритка и жасмин.
Очите нежно целуни ми
и погали ме с полъха любим.
Необятно прегърни ме,
обикни моите черти.
В сърцето си постави ме
и направи ме част от мечтите ти.
В моите пламъци изгаряй,
обвит в оранж и суета.
Името ми не забравяй.
Аз съм пламъкът на твоята съдба.
© Пламена Добрева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
