Аз съм този,
който рекламите трябва да гледа,
а го кара на кисело мляко и лук.
Този, който често гладен си ляга,
но се буди...
на съдбата напук.
Аз съм този,
който гледа театър -
в Парламента скандал до зори.
После чуди се как тъй господата
хем се карат и бият,
хем печелят камари пари?!
Аз живея с десет процента надежда
и купувам обувки втора, трета ръка.
Стискам счупени зъби,
към чужбина жално поглеждам,
ала любя своята красива страна.
Мене грабят, бият, мамят, обиждат,
в съда дават право на пореден палач.
Аз подвивам уплашен опашка
и щастлив у дома се завръщам,
че съм жив и затвор отървах.
Аз съм този,
който мамят с Европа
и децата си чака до гроб.
Без сърца и души да се върнат,
ала богати...
в родния край да умрат.
Аз съм този,
Вие горе сте други.
Вас не плаши и Бог!
Помазан дявол за вас се грижи май,
а за тези, до мен - Ад на земята
и обещания сладки за Рай.
© Иван Иванов Todos los derechos reservados