30 oct 2012, 12:23  

Аз съм този

  Poesía » Civil
1.3K 0 19

Аз съм този,

който рекламите трябва да гледа,

а го кара на кисело мляко и лук.

Този, който често гладен си ляга,

но се буди...

     на съдбата напук.

Аз съм този,

който гледа театър -

в Парламента скандал до зори.

После чуди се как тъй господата

хем се карат и бият,

хем печелят камари пари?!

Аз живея с десет процента надежда

и купувам обувки втора, трета ръка.

Стискам счупени зъби,

към чужбина жално поглеждам,

ала любя своята красива страна.

Мене грабят, бият, мамят, обиждат,

 в съда дават право на пореден палач.

Аз подвивам уплашен опашка

и щастлив у дома се завръщам,

че съм жив и затвор отървах.

Аз съм този,

който мамят с Европа

и децата си чака до гроб.

Без сърца и души да се върнат,

ала  богати...

в родния край да умрат.

Аз съм този,

Вие горе сте други.

Вас не плаши и Бог!

Помазан дявол за вас се грижи май,

а за тези, до мен - Ад на земята

и обещания сладки за Рай.


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Безжичен, благодаря!
  • Интересно. Хареса ми, поради изразените мисли...
  • Мария, и аз благодаря за твоята позиция! Господин, Джак, благодаря и на вас, че не бяхте до край искрен и все пак деликатен! Пишете интересно и модерно, бих казал фрий. Нищо лошо, за всеки от нас има място под слънцето.
  • Едно явно откровение.Кореспондиращо о заглавието на нашия сайт.Но не е гражданска позиция, както е коментирано.
    А тежичка диагноза ...не ми се пише повече...има кой да съгражда планини от несъществена кирилица...

    Поздрав, драги ми Господине Джак
  • Силна гражданска позиция! Чудесен стих! Браво!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...