2 jul 2007, 10:20

Аз съм твоето момиче, ти си моето момче

  Poesía
3.5K 0 15

                           На най-добрия човек,
                                    когото понавам

                        Ти ли си момчето мило,
                        високото, със дългата коса?
                        Аз ли съм момичето до тебе
                        с безсрамно късата пола?

                        Аз съм твоето момиче,
                        ти си моето момче.
                        През годините вървяхме 
                        двама, хванали се за ръце.

                        Губих се и се намирах,
                        ти вървеше, без да спреш
                        и за миг не си помисли 
                        даже да ме предадеш.
  
                        Децата с нас растяха,
                        минавайки от клас във клас.
                        А ние с теб се преродихме
                        във внуците до нас .

                        Понатежали, със сребро в косите,
                        двама пак с теб вървим,
                        само дето за ръката здраво
                        внуците  сега държим.
             

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво!Прекрасен стих,поздравления!Мерси за пожеланието... !
  • Иронията на съдбатаМного оригинално хрумване
  • Поздравления!Много ми хареса стиха ти.
  • Наполеон е казал: Ще обичам най-много внуците си, защото след време те ще отмъстят на децата ми!
    Твоята любов се усеща, че не е за отмъщение!Поздрави пред любовта!
  • О, Маги! Толкова е искрен и докосващ стиха ти!
    Браво!!!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...