Аз съм твоето момиче, ти си моето момче
На най-добрия човек,
когото понавам
Ти ли си момчето мило,
високото, със дългата коса?
Аз ли съм момичето до тебе
с безсрамно късата пола?
Аз съм твоето момиче,
ти си моето момче.
През годините вървяхме
двама, хванали се за ръце.
Губих се и се намирах,
ти вървеше, без да спреш
и за миг не си помисли
даже да ме предадеш.
Децата с нас растяха,
минавайки от клас във клас.
А ние с теб се преродихме
във внуците до нас .
Понатежали, със сребро в косите,
двама пак с теб вървим,
само дето за ръката здраво
внуците сега държим.
© Магдалена Костадинова All rights reserved.
!
