2 июл. 2007 г., 10:20

Аз съм твоето момиче, ти си моето момче

3.5K 0 15

                           На най-добрия човек,
                                    когото понавам

                        Ти ли си момчето мило,
                        високото, със дългата коса?
                        Аз ли съм момичето до тебе
                        с безсрамно късата пола?

                        Аз съм твоето момиче,
                        ти си моето момче.
                        През годините вървяхме 
                        двама, хванали се за ръце.

                        Губих се и се намирах,
                        ти вървеше, без да спреш
                        и за миг не си помисли 
                        даже да ме предадеш.
  
                        Децата с нас растяха,
                        минавайки от клас във клас.
                        А ние с теб се преродихме
                        във внуците до нас .

                        Понатежали, със сребро в косите,
                        двама пак с теб вървим,
                        само дето за ръката здраво
                        внуците  сега държим.
             

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво!Прекрасен стих,поздравления!Мерси за пожеланието... !
  • Иронията на съдбатаМного оригинално хрумване
  • Поздравления!Много ми хареса стиха ти.
  • Наполеон е казал: Ще обичам най-много внуците си, защото след време те ще отмъстят на децата ми!
    Твоята любов се усеща, че не е за отмъщение!Поздрави пред любовта!
  • О, Маги! Толкова е искрен и докосващ стиха ти!
    Браво!!!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...