2 июл. 2007 г., 10:20

Аз съм твоето момиче, ти си моето момче

3.5K 0 15

                           На най-добрия човек,
                                    когото понавам

                        Ти ли си момчето мило,
                        високото, със дългата коса?
                        Аз ли съм момичето до тебе
                        с безсрамно късата пола?

                        Аз съм твоето момиче,
                        ти си моето момче.
                        През годините вървяхме 
                        двама, хванали се за ръце.

                        Губих се и се намирах,
                        ти вървеше, без да спреш
                        и за миг не си помисли 
                        даже да ме предадеш.
  
                        Децата с нас растяха,
                        минавайки от клас във клас.
                        А ние с теб се преродихме
                        във внуците до нас .

                        Понатежали, със сребро в косите,
                        двама пак с теб вървим,
                        само дето за ръката здраво
                        внуците  сега държим.
             

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво!Прекрасен стих,поздравления!Мерси за пожеланието... !
  • Иронията на съдбатаМного оригинално хрумване
  • Поздравления!Много ми хареса стиха ти.
  • Наполеон е казал: Ще обичам най-много внуците си, защото след време те ще отмъстят на децата ми!
    Твоята любов се усеща, че не е за отмъщение!Поздрави пред любовта!
  • О, Маги! Толкова е искрен и докосващ стиха ти!
    Браво!!!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...