27 sept 2006, 2:10

Аз съм твоята сянка

  Poesía
1.2K 0 4
Аз Съм Твоята Сянка

Когато си жадна
от моите шепи ще пиеш
Когато вятъра разрошва
косите ти
моите пръсти прокарваш
през тях

Когато заспиваш
моите длани те топлят
И когато се смееш

Когато в очите ти има сълзи
моите страни са солени
И когато те няма

Когато целуваш
моите устни усещаш
И когато ме няма

Стъпките и тях аз оставих

Аз ще съм твоята сянка до теб




¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борис Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...