slaveja123 (Слава Костадинова)
189 327
7 sept 2019, 18:41  

Аз съм вече есенна 

  Poesía » Otra
1168 1 3

 

Аз съм вече есенна!
Все още топла -
като жарава на която
в детството баба печеше картофи.
Лозето посадено в моята младост -
вече узряло, 
съм сложила в каците нови.
Прикипяло спокойно.да отлежава.
Аз съм вече есенна!
Все още топла -
като жарава на която
за гостите дядо вареше кафето,
а мама черпеше със смокиново сладко.
И ухаеше радост от узрелите праскови.
Аз съм вече есенна.
Позлатени остаряват листата,
когато си вземат за сбогом и пишат
своята прошална история -
във спомени
като пергаменти с йероглифен език,
който само разбира душата. .
Аз съм вече есенна!
А дъждът самотен ще тъгува
оплождайки мечтите несбъднати,
които ще цъфнат напролет.
във своята цветна премяна
доказвайки, че всичко е временно.
Днес ще обера урожая.
Ще го затворя във хладните зимници
и ще черпя със него окъснелият пътник.
Ще раздам по прекъснати друмища,
които плачат от мъка 
и тропат от вратник на вратник. 
Ще застана пред заключени порти
и ще остава кошница обич 
за самотният скитник ....
Аз съм вече есенна!!

© Слава Костадинова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??